kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
25 окт. 2009 г., 05:50

Облаче 

  Поэзия » Другая
651 0 9

Облаче      
На облаче качих се вчера,
не казах му посока.  
На него доверих се и  
полетях сред небесата.  
Тъй приказно е горе...  
И няма завист, злоба, хора.
Аз дишах с моите гърди...  
Но приземих се скоро.  
Оказа се, че сън е бил. Уви.
Върни се, облаче, вземи ме!
Не искам да съм на земята.
Тук страдам и умирам,  
а раждам се сред красотата.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??