Облаче | |||
На облаче качих се вчера, | |||
не казах му посока. | |||
На него доверих се и | |||
полетях сред небесата. | |||
Тъй приказно е горе... | |||
И няма завист, злоба, хора. | |||
Аз дишах с моите гърди... | |||
Но приземих се скоро. | |||
Оказа се, че сън е бил. Уви. | |||
Върни се, облаче, вземи ме! | |||
Не искам да съм на земята. | |||
Тук страдам и умирам, | |||
а раждам се сред красотата. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.