| Облаче | |||
| На облаче качих се вчера, | |||
| не казах му посока. | |||
| На него доверих се и | |||
| полетях сред небесата. | |||
| Тъй приказно е горе... | |||
| И няма завист, злоба, хора. | |||
| Аз дишах с моите гърди... | |||
| Но приземих се скоро. | |||
| Оказа се, че сън е бил. Уви. | |||
| Върни се, облаче, вземи ме! | |||
| Не искам да съм на земята. | |||
| Тук страдам и умирам, | |||
| а раждам се сред красотата. | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
