Oct 25, 2009, 5:50 AM

Облаче 

  Poetry » Other
652 0 9

Облаче      
На облаче качих се вчера,
не казах му посока.  
На него доверих се и  
полетях сред небесата.  
Тъй приказно е горе...  
И няма завист, злоба, хора.
Аз дишах с моите гърди...  
Но приземих се скоро.  
Оказа се, че сън е бил. Уви.
Върни се, облаче, вземи ме!
Не искам да съм на земята.
Тук страдам и умирам,  
а раждам се сред красотата.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??