13 oct 2022, 9:43  

Облаче си имам 

  Poesía
246 4 10

Облаче си имам, Боже. 
Но ни е пухкаво ни бяло. 
Гледа ме от свойто ложе. 
Цяла вечер е гърмяло. 

 

Чадърът ми не ще помогне. 
Трябва ми дебела кожа. 
И вятър няма да го погне. 
Май капан ще му заложа. 

 

Но как сега да се покажа. 
Гръм и мълнии вече хвърля. 
Иде ми да го размажа. 
Не мога туй да го загърбя. 

 

И излизам побесняла. 
Вилата в ръцете стискам. 
От яд направо посиняла. 
Да го смажа искам, искам. 

 

Но нещо в мен, какво ли трепна. 
Пак сърцето се обажда. 
И набързичко пресметна...
Омраза плюс омраза пак в омраза се поражда. 

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??