Облаче си имам
Облаче си имам, Боже.
Но ни е пухкаво ни бяло.
Гледа ме от свойто ложе.
Цяла вечер е гърмяло.
Чадърът ми не ще помогне.
Трябва ми дебела кожа.
И вятър няма да го погне.
Май капан ще му заложа.
Но как сега да се покажа.
Гръм и мълнии вече хвърля.
Иде ми да го размажа.
Не мога туй да го загърбя.
И излизам побесняла.
Вилата в ръцете стискам.
От яд направо посиняла.
Да го смажа искам, искам.
Но нещо в мен, какво ли трепна.
Пак сърцето се обажда.
И набързичко пресметна...
Омраза плюс омраза пак в омраза се поражда.
© Виолета All rights reserved.
