26 may 2020, 13:14  

Облачето и мразовитият вятър

822 0 1

Облаче, пухкаво и бяло,

волно в небето полетяло,

над малко езерце се спря,

там друго облаче видя.

               

От езерното, бистро огледало

гледаше го, пухкаво и бяло,

облаче с учудено лице,

на бузки сложило ръце.

        

От полята северни сърдит

долетя вятър  мразовит,

завихри ледена вихрушка,

и езерцето цялото разлюшка.

                

Счупи се водното огледало,

разплака се облачето бяло,

сълзи - снежинки полетяха,

в снежно одеяло се сляха.

                

С него зави се гората,

после полето и тревата,

стана красиво и бяло

от изтъканото със снежинки одеяло.

 

Видяло облачето красотата

полетя щастливо над земята,

а след него като пчелен рой

летяха снежинки безброй.

                            

29.12.2019 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...