26 may 2020, 13:14  

Облачето и мразовитият вятър

824 0 1

Облаче, пухкаво и бяло,

волно в небето полетяло,

над малко езерце се спря,

там друго облаче видя.

               

От езерното, бистро огледало

гледаше го, пухкаво и бяло,

облаче с учудено лице,

на бузки сложило ръце.

        

От полята северни сърдит

долетя вятър  мразовит,

завихри ледена вихрушка,

и езерцето цялото разлюшка.

                

Счупи се водното огледало,

разплака се облачето бяло,

сълзи - снежинки полетяха,

в снежно одеяло се сляха.

                

С него зави се гората,

после полето и тревата,

стана красиво и бяло

от изтъканото със снежинки одеяло.

 

Видяло облачето красотата

полетя щастливо над земята,

а след него като пчелен рой

летяха снежинки безброй.

                            

29.12.2019 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...