Облаче, пухкаво и бяло,
волно в небето полетяло,
над малко езерце се спря,
там друго облаче видя.
От езерното, бистро огледало
гледаше го, пухкаво и бяло,
облаче с учудено лице,
на бузки сложило ръце.
От северните поля сърдит
долетя вятър - мразовит,
завихри ледена вихрушка,
цялото езерце разлюшка.
Счупи се водното огледало,
разплака се облачето бяло,
сълзи - снежинки полетяха,
в снежно одеяло се сляха.
Завиха с него полята,
покриха горите, тревата,
стана красиво и бяло
от изтъканото със снежинки одеяло.
29.12.2019 год.
© Никола Яндов Всички права запазени