Облачето и мразовитият вятър
Облаче, пухкаво и бяло,
волно в небето полетяло,
над малко езерце се спря,
там друго облаче видя.
От езерното, бистро огледало
гледаше го, пухкаво и бяло,
облаче с учудено лице,
на бузки сложило ръце.
От полята северни сърдит
долетя вятър мразовит,
завихри ледена вихрушка,
и езерцето цялото разлюшка.
Счупи се водното огледало,
разплака се облачето бяло,
сълзи - снежинки полетяха,
в снежно одеяло се сляха.
С него зави се гората,
после полето и тревата,
стана красиво и бяло
от изтъканото със снежинки одеяло.
Видяло облачето красотата
полетя щастливо над земята,
а след него като пчелен рой
летяха снежинки безброй.
29.12.2019 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
