Облачно

Кръвта ми се превръща в алкохол,

а думите - в безропотно мълчание.

Някой пръста на вретено си убол,

друг с вещица попаднал в пререкание.

Все едни такива странности се случват

попаднеш ли на любовта в терена.

Стрели на удоволствие и болка те улучват,

а душата ти се чувства променена.

Кръжиш, объркваш се и страдаш

от несигурност или прекомерно знание.

Усмихваш се, ту бориш се, ту страдаш.

И тъжно е, но с нотка на очарование.

Мечтая за бъдеще красиво и славно,

а настоящето си пагубно руша.

Крачейки към върха, но бавно,

защото все още не знам какво ще реша.

Любов или аз, или любов за нас.

А защо ли не любов безобична?

Не! Не спирам да чувствам дори в мътния час

и даже въпреки прогнозата облачна.