Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват
попаднеш ли на любовта в терена.
Стрели на удоволствие и болка те улучват,
а душата ти се чувства променена.
Кръжиш, объркваш се и страдаш
от несигурност или прекомерно знание.
Усмихваш се, ту бориш се, ту страдаш.
И тъжно е, но с нотка на очарование.
Мечтая за бъдеще красиво и славно,
а настоящето си пагубно руша.
Крачейки към върха, но бавно,
защото все още не знам какво ще реша.
Любов или аз, или любов за нас.
А защо ли не любов безобична?
Не! Не спирам да чувствам дори в мътния час
и даже въпреки прогнозата облачна.
© Лекса Джорджис All rights reserved.