Aug 1, 2013, 9:50 PM

Облачно 

  Poetry
609 0 0

Кръвта ми се превръща в алкохол,

а думите - в безропотно мълчание.

Някой пръста на вретено си убол,

друг с вещица попаднал в пререкание.

 

Все едни такива странности се случват

попаднеш ли на любовта в терена.

Стрели на удоволствие и болка те улучват,

а душата ти се чувства променена.

 

Кръжиш, объркваш се и страдаш

от несигурност или прекомерно знание.

Усмихваш се, ту бориш се, ту страдаш.

И тъжно е, но с нотка на очарование.

 

Мечтая за бъдеще красиво и славно,

а настоящето си пагубно руша.

Крачейки към върха, но бавно,

защото все още не знам какво ще реша.

 

Любов или аз, или любов за нас.

А защо ли не любов безобична?

Не! Не спирам да чувствам дори в мътния час

и даже въпреки прогнозата облачна.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??