5 sept 2015, 20:27

Облачно

  Poesía » Civil
785 1 1

Надявам се да завали.
И да отмие мръсотията натрупана в душите.
Уж бяхме хора, а сме толкоз зли,
че даваме напътствия без някой да ни пита.
И всеки мисли си, че той е прав,
а неговото мнение е само важно
забравили за пожеланието „Да бъдеш здрав!“
перифразираме през собственото его. Тъжно е.
Забравихме, че мъката не е мираж
и може през вратата ни да влезе,
сглобихме не един колаж,
но сметката ни крива ще излезе.
И няма ненаказано добро
щом лошотията с тази скорост никне,
едва тогава чистим сметки на ниво
и в чуждите паници не надничаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...