5 sept 2015, 20:27

Облачно

  Poesía » Civil
787 1 1

Надявам се да завали.
И да отмие мръсотията натрупана в душите.
Уж бяхме хора, а сме толкоз зли,
че даваме напътствия без някой да ни пита.
И всеки мисли си, че той е прав,
а неговото мнение е само важно
забравили за пожеланието „Да бъдеш здрав!“
перифразираме през собственото его. Тъжно е.
Забравихме, че мъката не е мираж
и може през вратата ни да влезе,
сглобихме не един колаж,
но сметката ни крива ще излезе.
И няма ненаказано добро
щом лошотията с тази скорост никне,
едва тогава чистим сметки на ниво
и в чуждите паници не надничаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...