5 sept 2015, 20:27

Облачно

  Poesía » Civil
790 1 1

Надявам се да завали.
И да отмие мръсотията натрупана в душите.
Уж бяхме хора, а сме толкоз зли,
че даваме напътствия без някой да ни пита.
И всеки мисли си, че той е прав,
а неговото мнение е само важно
забравили за пожеланието „Да бъдеш здрав!“
перифразираме през собственото его. Тъжно е.
Забравихме, че мъката не е мираж
и може през вратата ни да влезе,
сглобихме не един колаж,
но сметката ни крива ще излезе.
И няма ненаказано добро
щом лошотията с тази скорост никне,
едва тогава чистим сметки на ниво
и в чуждите паници не надничаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...