Sep 5, 2015, 8:27 PM

Облачно

  Poetry » Civic
783 1 1

Надявам се да завали.
И да отмие мръсотията натрупана в душите.
Уж бяхме хора, а сме толкоз зли,
че даваме напътствия без някой да ни пита.
И всеки мисли си, че той е прав,
а неговото мнение е само важно
забравили за пожеланието „Да бъдеш здрав!“
перифразираме през собственото его. Тъжно е.
Забравихме, че мъката не е мираж
и може през вратата ни да влезе,
сглобихме не един колаж,
но сметката ни крива ще излезе.
И няма ненаказано добро
щом лошотията с тази скорост никне,
едва тогава чистим сметки на ниво
и в чуждите паници не надничаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...