11 jun 2011, 15:44

Облачно е...

978 0 4

Небето облачно забулено

на вятъра сякаш  дава крила,

а някой търси учудено

една усмивка мила сега…


Слънцето сякаш днес е в почивка,

че толкова мрачен е днешният ден.

Дали ще е самотна тази усмивка,

изпратена днес до тебе от мен?

 

И когато вятър разроши косите

и пръсти вятърни в тях той сплете,

ще изгрее пък слънце в очите,

пак ще се радва твоето сърце!

 

По вятъра днес ти пращам целувка

и  нека те прегърне нежно опиянен,

той също копнее за нежна милувка,

която ще пратиш по него до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Небето пак е облачно забулено,
    на вятър сякаш даващо крила,
    а някой търси, търси ли учудено
    една усмивка идваща сега.

    А Слънцето може би пак ще почива,
    че тъмен и мрачен е днешния ден.
    Дали ще самотна е тази усмивка,
    изпратена днеска до тебе от мен.

    Като вятър разрошил е нявга косите,
    и пръсти от обич той в тях ще сплете,
    дали ще изгрее пък слънце в очите,
    да радва, да тупка едно ти сърце.

    По вятъра днес ти изпращам целувка,
    прегръдка от вино- и тъй опиянен,
    той също копнее за нежна милувка,
    която ще пратиш по него до мен.

    Това успях да направя, не знам дали ще ти хареса. Първия куплет малко се различава по ритъм от останалите, но не можах да го променя повече. Ако успееш-направи го, това ти стихотворение е прекрасно и трябва да бъде шлифовано докрай
    Поздрави.
  • Лежерно и докосващо.
  • Направи го! Ще се радвам! А стихчето беше на примависта
  • Много ми харесва идеята и изразяването, но смятам, че може да се оформи откъм ритъм, да звучи много по-добре Даже се изкушавам да го направя :P

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...