Небето облачно забулено
на вятъра сякаш дава крила,
а някой търси учудено
една усмивка мила сега…
Слънцето сякаш днес е в почивка,
че толкова мрачен е днешният ден.
Дали ще е самотна тази усмивка,
изпратена днес до тебе от мен?
И когато вятър разроши косите
и пръсти вятърни в тях той сплете,
ще изгрее пък слънце в очите,
пак ще се радва твоето сърце!
По вятъра днес ти пращам целувка
и нека те прегърне нежно опиянен,
той също копнее за нежна милувка,
която ще пратиш по него до мен!
© Марин Маринов Todos los derechos reservados
на вятър сякаш даващо крила,
а някой търси, търси ли учудено
една усмивка идваща сега.
А Слънцето може би пак ще почива,
че тъмен и мрачен е днешния ден.
Дали ще самотна е тази усмивка,
изпратена днеска до тебе от мен.
Като вятър разрошил е нявга косите,
и пръсти от обич той в тях ще сплете,
дали ще изгрее пък слънце в очите,
да радва, да тупка едно ти сърце.
По вятъра днес ти изпращам целувка,
прегръдка от вино- и тъй опиянен,
той също копнее за нежна милувка,
която ще пратиш по него до мен.
Това успях да направя, не знам дали ще ти хареса. Първия куплет малко се различава по ритъм от останалите, но не можах да го променя повече. Ако успееш-направи го, това ти стихотворение е прекрасно и трябва да бъде шлифовано докрай
Поздрави.