11.06.2011 г., 15:44

Облачно е...

976 0 4

Небето облачно забулено

на вятъра сякаш  дава крила,

а някой търси учудено

една усмивка мила сега…


Слънцето сякаш днес е в почивка,

че толкова мрачен е днешният ден.

Дали ще е самотна тази усмивка,

изпратена днес до тебе от мен?

 

И когато вятър разроши косите

и пръсти вятърни в тях той сплете,

ще изгрее пък слънце в очите,

пак ще се радва твоето сърце!

 

По вятъра днес ти пращам целувка

и  нека те прегърне нежно опиянен,

той също копнее за нежна милувка,

която ще пратиш по него до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Небето пак е облачно забулено,
    на вятър сякаш даващо крила,
    а някой търси, търси ли учудено
    една усмивка идваща сега.

    А Слънцето може би пак ще почива,
    че тъмен и мрачен е днешния ден.
    Дали ще самотна е тази усмивка,
    изпратена днеска до тебе от мен.

    Като вятър разрошил е нявга косите,
    и пръсти от обич той в тях ще сплете,
    дали ще изгрее пък слънце в очите,
    да радва, да тупка едно ти сърце.

    По вятъра днес ти изпращам целувка,
    прегръдка от вино- и тъй опиянен,
    той също копнее за нежна милувка,
    която ще пратиш по него до мен.

    Това успях да направя, не знам дали ще ти хареса. Първия куплет малко се различава по ритъм от останалите, но не можах да го променя повече. Ако успееш-направи го, това ти стихотворение е прекрасно и трябва да бъде шлифовано докрай
    Поздрави.
  • Лежерно и докосващо.
  • Направи го! Ще се радвам! А стихчето беше на примависта
  • Много ми харесва идеята и изразяването, но смятам, че може да се оформи откъм ритъм, да звучи много по-добре Даже се изкушавам да го направя :P

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...