11.06.2011 г., 15:44

Облачно е...

975 0 4

Небето облачно забулено

на вятъра сякаш  дава крила,

а някой търси учудено

една усмивка мила сега…


Слънцето сякаш днес е в почивка,

че толкова мрачен е днешният ден.

Дали ще е самотна тази усмивка,

изпратена днес до тебе от мен?

 

И когато вятър разроши косите

и пръсти вятърни в тях той сплете,

ще изгрее пък слънце в очите,

пак ще се радва твоето сърце!

 

По вятъра днес ти пращам целувка

и  нека те прегърне нежно опиянен,

той също копнее за нежна милувка,

която ще пратиш по него до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Небето пак е облачно забулено,
    на вятър сякаш даващо крила,
    а някой търси, търси ли учудено
    една усмивка идваща сега.

    А Слънцето може би пак ще почива,
    че тъмен и мрачен е днешния ден.
    Дали ще самотна е тази усмивка,
    изпратена днеска до тебе от мен.

    Като вятър разрошил е нявга косите,
    и пръсти от обич той в тях ще сплете,
    дали ще изгрее пък слънце в очите,
    да радва, да тупка едно ти сърце.

    По вятъра днес ти изпращам целувка,
    прегръдка от вино- и тъй опиянен,
    той също копнее за нежна милувка,
    която ще пратиш по него до мен.

    Това успях да направя, не знам дали ще ти хареса. Първия куплет малко се различава по ритъм от останалите, но не можах да го променя повече. Ако успееш-направи го, това ти стихотворение е прекрасно и трябва да бъде шлифовано докрай
    Поздрави.
  • Лежерно и докосващо.
  • Направи го! Ще се радвам! А стихчето беше на примависта
  • Много ми харесва идеята и изразяването, но смятам, че може да се оформи откъм ритъм, да звучи много по-добре Даже се изкушавам да го направя :P

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...