11 июн. 2011 г., 15:44

Облачно е...

980 0 4

Небето облачно забулено

на вятъра сякаш  дава крила,

а някой търси учудено

една усмивка мила сега…


Слънцето сякаш днес е в почивка,

че толкова мрачен е днешният ден.

Дали ще е самотна тази усмивка,

изпратена днес до тебе от мен?

 

И когато вятър разроши косите

и пръсти вятърни в тях той сплете,

ще изгрее пък слънце в очите,

пак ще се радва твоето сърце!

 

По вятъра днес ти пращам целувка

и  нека те прегърне нежно опиянен,

той също копнее за нежна милувка,

която ще пратиш по него до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Небето пак е облачно забулено,
    на вятър сякаш даващо крила,
    а някой търси, търси ли учудено
    една усмивка идваща сега.

    А Слънцето може би пак ще почива,
    че тъмен и мрачен е днешния ден.
    Дали ще самотна е тази усмивка,
    изпратена днеска до тебе от мен.

    Като вятър разрошил е нявга косите,
    и пръсти от обич той в тях ще сплете,
    дали ще изгрее пък слънце в очите,
    да радва, да тупка едно ти сърце.

    По вятъра днес ти изпращам целувка,
    прегръдка от вино- и тъй опиянен,
    той също копнее за нежна милувка,
    която ще пратиш по него до мен.

    Това успях да направя, не знам дали ще ти хареса. Първия куплет малко се различава по ритъм от останалите, но не можах да го променя повече. Ако успееш-направи го, това ти стихотворение е прекрасно и трябва да бъде шлифовано докрай
    Поздрави.
  • Лежерно и докосващо.
  • Направи го! Ще се радвам! А стихчето беше на примависта
  • Много ми харесва идеята и изразяването, но смятам, че може да се оформи откъм ритъм, да звучи много по-добре Даже се изкушавам да го направя :P

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...