19 ene 2018, 22:15

Облаци

  Poesía » Otra
818 0 0

Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда!

Облаци се носят във вихрен гнет
по небосвода като синкав лед
и в душата оставят образ блед
воини за който няма "след"
ще дойде и твоят ред!

 

Войни на земята, небесата
отнемете на предателя главата
и постелете кожата му ми в краката
да вкуси страшната разплата
за предателството му отплата!

Завихриха си небесата буря
разтропаха се и демоните в земята
за лов приготвиха се съществата

да угодят на вещицата в жената

за дето горко се кая глупака.

 

Прокълнателката зла го откри

и на сол горчива го стри

всяка изневяра изтри

запукаха в сърцето ѝ искри

в дън земя го тя скри.

 

Облаците и от нея по-гневни

праха му яростно разпиляха

от шепите си го те отвяха

в край далечен го запиляха

и спокойни в скута ѝ заспаха.

 

Вещицата си така отдъхна

и от съня си се отвърна,

в света реален се завърнна

доволна как унищожен го зърна

преди да го целуне кахърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Недева Todos los derechos reservados

Облаци

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...