Облаци

Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда!

Облаци се носят във вихрен гнет
по небосвода като синкав лед
и в душата оставят образ блед
воини за който няма "след"
ще дойде и твоят ред!
 

Войни на земята, небесата
отнемете на предателя главата
и постелете кожата му ми в краката
да вкуси страшната разплата
за предателството му отплата!

Завихриха си небесата буря
разтропаха се и демоните в земята
за лов приготвиха се съществата

да угодят на вещицата в жената

за дето горко се кая глупака.

Прокълнателката зла го откри

и на сол горчива го стри

всяка изневяра изтри

запукаха в сърцето ѝ искри

в дън земя го тя скри.

Облаците и от нея по-гневни

праха му яростно разпиляха

от шепите си го те отвяха

в край далечен го запиляха

и спокойни в скута ѝ заспаха.

Вещицата си така отдъхна

и от съня си се отвърна,

в света реален се завърнна

доволна как унищожен го зърна

преди да го целуне кахърна.