27 mar 2014, 18:05

Облаци

929 0 0

Смълчани, идващи отнякъде,

понякога огряти, светещи, друг път - не,

рисуват пътища навсякъде,

водени от  своите ветрове.

 

Днес ме гледат с белите си рошави глави

и не подозират колко искам те да ми 

                                                       разкажат

как успяват да устоят на бури и урагани

                                            съвсем сами        

 и да мога, поне за миг, колко ги обичам

                                            да им покажа.  

 

Не след дълго, мрачни и посивели,

тайната им се превърна в капки от сълзи,

протегнах длан, с жаждата да разбера

                                         накъде са поели,

но тук свършваше тяхната история -

                        топъл дъжд от сълзи.  

 

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...