27 мар. 2014 г., 18:05

Облаци 

  Поэзия » Пейзажная
704 0 0
Смълчани, идващи отнякъде,
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави
и не подозират колко искам те да ми
разкажат
как успяват да устоят на бури и урагани
съвсем сами
и да мога, поне за миг, колко ги обичам
да им покажа.
Не след дълго, мрачни и посивели, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??