27.03.2014 г., 18:05

Облаци

933 0 0

Смълчани, идващи отнякъде,

понякога огряти, светещи, друг път - не,

рисуват пътища навсякъде,

водени от  своите ветрове.

 

Днес ме гледат с белите си рошави глави

и не подозират колко искам те да ми 

                                                       разкажат

как успяват да устоят на бури и урагани

                                            съвсем сами        

 и да мога, поне за миг, колко ги обичам

                                            да им покажа.  

 

Не след дълго, мрачни и посивели,

тайната им се превърна в капки от сълзи,

протегнах длан, с жаждата да разбера

                                         накъде са поели,

но тук свършваше тяхната история -

                        топъл дъжд от сълзи.  

 

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...