Смълчани, идващи отнякъде,
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави
и не подозират колко искам те да ми
разкажат
как успяват да устоят на бури и урагани
съвсем сами
и да мога, поне за миг, колко ги обичам
да им покажа.
Не след дълго, мрачни и посивели, ...