7 may 2016, 1:37

Облаци от запад

  Poesía
811 1 0

Облаци от запад

 

Черни облаци от запад идат.

Гърми. Пресвятка. Някъде далеч.

Една след друга демокрации се сриват

и се започва безогледна сеч.

 

Идат тъмни облаци. Градушки.

Порой, повличащ градове.

Предатели крещят "братушки",

на някакви задокеански гадове.

 

Някой канил ли ги е в Европа?

Някой иска ли им помощта?

Войната, вече, на вратата хлопа.

Но е далеч, далеч от тяхната земя.

 

Мигранти, клети, се преселват.

С тях и хора, с лоши помисли.

Децата наши се изселват,

да просят от Европа, помощи.

 

Предатели! Безумци! Мекерета!

Защо, България, без срам продавате?

Лъвове ли? Вий сте жалки псета!

В собствения си бълвоч, ще се удавите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...