7 мая 2016 г., 01:37

Облаци от запад

810 1 0

Облаци от запад

 

Черни облаци от запад идат.

Гърми. Пресвятка. Някъде далеч.

Една след друга демокрации се сриват

и се започва безогледна сеч.

 

Идат тъмни облаци. Градушки.

Порой, повличащ градове.

Предатели крещят "братушки",

на някакви задокеански гадове.

 

Някой канил ли ги е в Европа?

Някой иска ли им помощта?

Войната, вече, на вратата хлопа.

Но е далеч, далеч от тяхната земя.

 

Мигранти, клети, се преселват.

С тях и хора, с лоши помисли.

Децата наши се изселват,

да просят от Европа, помощи.

 

Предатели! Безумци! Мекерета!

Защо, България, без срам продавате?

Лъвове ли? Вий сте жалки псета!

В собствения си бълвоч, ще се удавите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...