До шия газя в тиня,
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед.
Понякога отстъпвам, но смело крача напред.
Замък непревзет, но от демони обладан.
Със стени държа ги, цената е да съм сам.
Понякога моста спускам
и до барбакана допускам.
Но никой по-напред не стигна,
никой от тинята не ме вдигна,
някой даже факлата задигна.
Но огъня не успя!
Защото гори в мен,
до края на вечността...
Ще гори и ще бушува!
И теб ще запали като шума.
Пламъкът горещ не се купува,
но въпреки това скъпо струва.
И да бягаш, по-силен става,
неизбежно е, гори до полуда.
© Гущер Царев Todos los derechos reservados