Обладан замък

До шия газя в тиня,

уста ако отворя, ще я изпия.

Но нека, ще бъда калния човек,

поредния криво разбран "поет".

Днешното слънце разтапя вчерашния лед.

Понякога отстъпвам, но смело крача напред.

Замък непревзет, но от демони обладан.

Със стени държа ги, цената е да съм сам.

Понякога моста спускам

и до барбакана допускам.

Но никой по-напред не стигна,

никой от тинята не ме вдигна,

някой даже факлата задигна.

Но огъня не успя!

Защото гори в мен,

до края на вечността...

Ще гори и ще бушува!

И теб ще запали като шума.

Пламъкът горещ не се купува,

но въпреки това скъпо струва.

И да бягаш, по-силен става,

неизбежно е, гори до полуда.