1 abr 2015, 0:12

Облак 

  Poesía
386 0 0

Има дни, в които съм облак.
И така ми се иска да завали.
Да скрия сълзите си в мрак.
И само тихичко да ме боли.
Да се наплача и да не казвам
на никого защо и за какво.
Да споделям сълзите отказвам.
Раненото птиче е все само.
Да отлетя надалеч, да избягам
и чак сутринта да се върна.
Нощта е направена за забравяне.
Сама себе си ще прегърна.
По-добре наоколо хора да няма.
Никой не обича буреносните облаци.
Само ден-два и после минава.

 

Но и тази нощ отново съм облак.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??