На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки
Обликът е странно покривало
с шевицата на личностни умения
Боят се някой да го вдигне
и мразят негово прозрение.
Човеците под маски крият
осъзнаните недъзи в порода,
но делата техни ги разкриват –
няма тайна в природата.
Евтино е без причина да нападаш
други беззащитни, мили, нежни,
но когато истината се разкрие -
честолюбие ти било ранено...
Боговете грешки не съзнават,
следват ги крале, царици.
Наглостта са склонни да забравят,
преродени в плъхове, вълчици.
Някои приемат го за смешно,
че провал личностите си признават.
Не е недостойно, глупаво и грешно -
нали всеки по делата оценяват.
Избереш ли бог за огледало
доброволно се превръщаш в слуга.
Така започнали сме в началото,
в бъдеще ще бъде, както и сега.
Ще се спъваш в мъглата нощем
сред духнати от ангелите свещи,
без равновесие се луташ още,
под пясъка на своите грешки.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados