Mar 22, 2016, 9:11 PM

Обликът е странно покривало (из „Пясък от думи“)

  Poetry » Other
431 0 0

 

 

На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки  

 

Обликът е странно покривало

с шевицата на личностни умения

Боят се някой да го вдигне

и мразят негово прозрение.

 

Човеците под маски крият

осъзнаните недъзи в порода,

но делата техни ги разкриват –

няма тайна в природата.

 

Евтино е без причина да нападаш

други беззащитни, мили, нежни,

но когато истината се разкрие - 

честолюбие ти било ранено...

 

Боговете грешки не съзнават,

следват ги крале, царици.

Наглостта са склонни да забравят,

преродени в плъхове, вълчици.

 

Някои приемат го за смешно,

че провал личностите си признават.  

Не е  недостойно, глупаво и грешно -  

нали всеки по делата оценяват.

 

Избереш ли бог за огледало

доброволно се превръщаш в слуга.

Така започнали сме в началото,

в бъдеще ще бъде, както и сега.

 

Ще се спъваш в мъглата нощем

сред духнати от ангелите свещи,

без равновесие се луташ още,

под пясъка на своите грешки. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...