Обликът е странно покривало (из „Пясък от думи“)

На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки  

Обликът е странно покривало

с шевицата на личностни умения

Боят се някой да го вдигне

и мразят негово прозрение.

Човеците под маски крият

осъзнаните недъзи в порода,

но делата техни ги разкриват –

няма тайна в природата.

Евтино е без причина да нападаш

други беззащитни, мили, нежни,

но когато истината се разкрие - 

честолюбие ти било ранено...

Боговете грешки не съзнават,

следват ги крале, царици.

Наглостта са склонни да забравят,

преродени в плъхове, вълчици.

Някои приемат го за смешно,

че провал личностите си признават.  

Не е  недостойно, глупаво и грешно -  

нали всеки по делата оценяват.

Избереш ли бог за огледало

доброволно се превръщаш в слуга.

Така започнали сме в началото,

в бъдеще ще бъде, както и сега.

Ще се спъваш в мъглата нощем

сред духнати от ангелите свещи,

без равновесие се луташ още,

под пясъка на своите грешки.