2 jun 2015, 21:57  

Обрат 

  Poesía » De amor
619 0 0

Душата ми бе пуста,

тъгата ме обзела бе.

Сама капан ли си поставях?

Или в окови окована,

претърсвах кървавата рана

да търся свойта свобода!

С надежда взирах всички хора,

а те отвръщаха глава.

Оставих всякаквата вяра

и станах женка Сатана.

И ти дойде незнайно цвете,

обърна целия ми свят,

прозрял не злата моя сила,

а любовта и вярата!

Дари ми мъжката закрила,

пречисти цялата душа!

В живота ми си ти звезда!

 

© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??