Обрат

Душата ми бе пуста,

тъгата ме обзела бе.

Сама капан ли си поставях?

Или в окови окована,

претърсвах кървавата рана

да търся свойта свобода!

С надежда взирах всички хора,

а те отвръщаха глава.

Оставих всякаквата вяра

и станах женка Сатана.

И ти дойде незнайно цвете,

обърна целия ми свят,

прозрял не злата моя сила,

а любовта и вярата!

Дари ми мъжката закрила,

пречисти цялата душа!

В живота ми си ти звезда!