Обрат
Душата ми бе пуста,
тъгата ме обзела бе.
Сама капан ли си поставях?
Или в окови окована,
претърсвах кървавата рана
да търся свойта свобода!
С надежда взирах всички хора,
а те отвръщаха глава.
Оставих всякаквата вяра
и станах женка Сатана.
И ти дойде незнайно цвете,
обърна целия ми свят,
прозрял не злата моя сила,
а любовта и вярата!
Дари ми мъжката закрила,
пречисти цялата душа!
В живота ми си ти звезда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Димитрова Всички права запазени
