Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна,
вятърът със тях да поиграе,
с нежни пръсти пак да ме омае,
аз ще го докосна с топли устни.
Някой ден тъгата ще захвърля,
а гръдта си с рози ще закича,
щом сърцето жали и обича,
любовта при него ще се върне.
Някой ден ще чуя твойте думи,
прагът ми от тях ще онемее,
слънце в две очи ще ме огрее:
- Тук ме водят, Обич, всички друми!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados