Обратен път
Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна,
вятърът със тях да поиграе,
с нежни пръсти пак да ме омае,
аз ще го докосна с топли устни.
Някой ден тъгата ще захвърля,
а гръдта си с рози ще закича,
щом сърцето жали и обича,
любовта при него ще се върне.
Някой ден ще чуя твойте думи,
прагът ми от тях ще онемее,
слънце в две очи ще ме огрее:
- Тук ме водят, Обич, всички друми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
