Къде с дянахте, палави моми, в носии?
Къде изчезнаха момкови кушии?
Свирците и хората на мегдана...
Тоз живот невинен де остана?
Забравихме мириса свеж
на животни и пролетен цъфтеж...
забравихме бъбривата селска чешма
и нейната толкова вкусна вода!
Обрасна масата под старата асма...
Косове изяждат гроздето,
а тя се усеща безкрайно сама!
И знаете ли? И аз се усещам така! ...