Къде с дянахте, палави моми, в носии?

Къде изчезнаха момкови кушии?

Свирците и хората на мегдана...

Тоз живот невинен де остана?

Забравихме мириса свеж

на животни и пролетен цъфтеж...

забравихме бъбривата селска чешма

и нейната толкова вкусна вода!

Обрасна масата под старата асма...

Косове изяждат гроздето,

а тя се усеща безкрайно сама!

И знаете ли? И аз се усещам така!

Пътищата назад са изровени!

В главата ми препускат спомени...

Но съм странно прикована!

Обратен път за мен няма!