Обратен път няма
686
0
0
Къде с дянахте, палави моми, в носии?
Къде изчезнаха момкови кушии?
Свирците и хората на мегдана...
Тоз живот невинен де остана?
Забравихме мириса свеж
на животни и пролетен цъфтеж...
забравихме бъбривата селска чешма
и нейната толкова вкусна вода!
Обрасна масата под старата асма...
Косове изяждат гроздето,
а тя се усеща безкрайно сама!
И знаете ли? И аз се усещам така!
Пътищата назад са изровени!
В главата ми препускат спомени...
Но съм странно прикована!
Обратен път за мен няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
