17 ago 2011, 10:11

Обратното

  Poesía
1.3K 1 15

"Обратното на ин е просто out”,

ми казваш, „Ян е сричка в БибиЯН", a

oт погледа ти, твърд като асфалт,

краката ми се стичат в океанa.

 

Обратното на слънцето е дъжд

и аз валя край теб на пресекулки,

в очакване на лъч. Поне веднъж

да среже на дъгите ми пашкулa.

 

Обратното на теб съм явно аз.

Защо ли тази мисъл те обижда?

Обратното на лунния топаз

е пак луна. Но просто не се вижда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...