"Обратното на ин е просто out”,
ми казваш, „Ян е сричка в БибиЯН", a
oт погледа ти, твърд като асфалт,
краката ми се стичат в океанa.
Обратното на слънцето е дъжд
и аз валя край теб на пресекулки,
в очакване на лъч. Поне веднъж
да среже на дъгите ми пашкулa.
Обратното на теб съм явно аз.
Защо ли тази мисъл те обижда?
Обратното на лунния топаз
е пак луна. Но просто не се вижда.
© Владо All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
