Изглежда и поглежда

ръце протегнати към мен

вяра и надежда,

а в любовта непроменен.

Тъга открила е ръката

на тъжното лице

река удавяща в реката

в лицето на дете.

Високо ли е ниското

или е всичко на света

сигурно съм близко

на крачка от да полетя.

Пропаднах в дълбока яма,

а там очи на сова

уста отворила – голяма

змия погълнала отрова.

И думи произнесени нелепо

горещо е и хладно изведнъж

почувствах чувството отнето

заключено във мен без ключ.

Намерих тъй отдавна търсеното

изгубеното тук

загледан в огледалото

намерих някой друг.