10 may 2006, 8:04

Образи

  Poesía
998 0 0

Изглежда и поглежда

ръце протегнати към мен

вяра и надежда,

а в любовта непроменен.

Тъга открила е ръката

на тъжното лице

река удавяща в реката

в лицето на дете.

Високо ли е ниското

или е всичко на света

сигурно съм близко

на крачка от да полетя.

Пропаднах в дълбока яма,

а там очи на сова

уста отворила – голяма

змия погълнала отрова.

И думи произнесени нелепо

горещо е и хладно изведнъж

почувствах чувството отнето

заключено във мен без ключ.

Намерих тъй отдавна търсеното

изгубеното тук

загледан в огледалото

намерих някой друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жоро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...