10.05.2006 г., 8:04

Образи

996 0 0

Изглежда и поглежда

ръце протегнати към мен

вяра и надежда,

а в любовта непроменен.

Тъга открила е ръката

на тъжното лице

река удавяща в реката

в лицето на дете.

Високо ли е ниското

или е всичко на света

сигурно съм близко

на крачка от да полетя.

Пропаднах в дълбока яма,

а там очи на сова

уста отворила – голяма

змия погълнала отрова.

И думи произнесени нелепо

горещо е и хладно изведнъж

почувствах чувството отнето

заключено във мен без ключ.

Намерих тъй отдавна търсеното

изгубеното тук

загледан в огледалото

намерих някой друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жоро Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...