10.05.2006 г., 8:04

Образи

997 0 0

Изглежда и поглежда

ръце протегнати към мен

вяра и надежда,

а в любовта непроменен.

Тъга открила е ръката

на тъжното лице

река удавяща в реката

в лицето на дете.

Високо ли е ниското

или е всичко на света

сигурно съм близко

на крачка от да полетя.

Пропаднах в дълбока яма,

а там очи на сова

уста отворила – голяма

змия погълнала отрова.

И думи произнесени нелепо

горещо е и хладно изведнъж

почувствах чувството отнето

заключено във мен без ключ.

Намерих тъй отдавна търсеното

изгубеното тук

загледан в огледалото

намерих някой друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жоро Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...