May 10, 2006, 8:04 AM

Образи

  Poetry
995 0 0

Изглежда и поглежда

ръце протегнати към мен

вяра и надежда,

а в любовта непроменен.

Тъга открила е ръката

на тъжното лице

река удавяща в реката

в лицето на дете.

Високо ли е ниското

или е всичко на света

сигурно съм близко

на крачка от да полетя.

Пропаднах в дълбока яма,

а там очи на сова

уста отворила – голяма

змия погълнала отрова.

И думи произнесени нелепо

горещо е и хладно изведнъж

почувствах чувството отнето

заключено във мен без ключ.

Намерих тъй отдавна търсеното

изгубеното тук

загледан в огледалото

намерих някой друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жоро All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...