Обречен

Poesía » Filosófica

657 0 0

ОБРЕЧЕН

Стоя като обречен до Съдбата

и чакам да почука моя ред!

Кипят и в мен вулканите в душата.

Проблемите пред мене нямат чет....

Край мен са Делниците неродени,

покрития ми с прах далечен път...

А Празниците ми - не са родени...

Очаквам Бурите да от гърмят!...

Къде ще спра!? Какво ще ме прикотка?

Не чакам ласките на този свят...

Минават Дните с тежката походка,

не зная до къде ще до вървят!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0