ОБРЕЧЕН
Стоя като обречен до Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят и в мен вулканите в душата.
Проблемите пред мене нямат чет....
Край мен са Делниците неродени,
покрития ми с прах далечен път...
А Празниците ми - не са родени...
Очаквам Бурите да от гърмят!...
Къде ще спра!? Какво ще ме прикотка?
Не чакам ласките на този свят...
Минават Дните с тежката походка,
не зная до къде ще до вървят!...
© Hekredel Все права защищены