Обречен

Поезия » Философска

658 0 0

ОБРЕЧЕН

Стоя като обречен до Съдбата

и чакам да почука моя ред!

Кипят и в мен вулканите в душата.

Проблемите пред мене нямат чет....

Край мен са Делниците неродени,

покрития ми с прах далечен път...

А Празниците ми - не са родени...

Очаквам Бурите да от гърмят!...

Къде ще спра!? Какво ще ме прикотка?

Не чакам ласките на този свят...

Минават Дните с тежката походка,

не зная до къде ще до вървят!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0