11 oct 2011, 15:51

Обречен 

  Poesía » Filosófica
484 0 2
Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет...
Край мен са Делниците неродени...
Покритият ми с прах далечен път...
А Празниците ми не са родени...
Не могат Бурите да отгърмят!...
Къде да спра!? Какво ще ме прикотка?!
Не чакам ласките на този свят...
Минават Дните с тежката походка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??