Обречен
Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет...
Край мен са Делниците неродени...
Покритият ми с прах далечен път...
А Празниците ми не са родени...
Не могат Бурите да отгърмят!...
Къде да спра!? Какво ще ме прикотка?!
Не чакам ласките на този свят...
Минават Дните с тежката походка...
Не зная до къде ще довървят!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
