11.10.2011 г., 15:51

Обречен

599 0 2

Обречен

 

Стоя като обречен от Съдбата

и чакам да почука моя ред!

Кипят във мен  вулкани  във душата!...

Проблемите пред мене  нямат чет...

 

Край мен са Делниците  неродени...

Покритият ми с прах далечен път...

А Празниците ми не са родени...

Не могат Бурите да отгърмят!...

 

Къде да спра!? Какво ще ме прикотка?!

Не чакам ласките на този свят...

Минават Дните с тежката походка...

Не зная  до къде ще довървят!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...