Oct 11, 2011, 3:51 PM

Обречен 

  Poetry » Phylosophy
463 0 2

Обречен

 

Стоя като обречен от Съдбата

и чакам да почука моя ред!

Кипят във мен  вулкани  във душата!...

Проблемите пред мене  нямат чет...

 

Край мен са Делниците  неродени...

Покритият ми с прах далечен път...

А Празниците ми не са родени...

Не могат Бурите да отгърмят!...

 

Къде да спра!? Какво ще ме прикотка?!

Не чакам ласките на този свят...

Минават Дните с тежката походка...

Не зная  до къде ще довървят!...

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??