Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет...
Край мен са Делниците неродени...
Покритият ми с прах далечен път...
А Празниците ми не са родени...
Не могат Бурите да отгърмят!...
Къде да спра!? Какво ще ме прикотка?!
Не чакам ласките на този свят...
Минават Дните с тежката походка...
Не зная до къде ще довървят!...
© Христо Славов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
