4 sept 2013, 23:26

Обречена

  Poesía
810 0 0

Обречена на вечна смърт,

далече от желания дом...

Върху един камък, хем мек, хем твърд,

(тя) лежи там, в пределите на Авалон.

 

А дългите ù коси червени

като ручеи, падащи свободно

между цветовете, лежат развени.

Сякаш животът ще бъде отново!

 

А очите ù, тъй сиви, тъй потайни

гледат дърветата, небето, звездите.

В тях се крият толкова много тайни,

които ще се носят през дните...

 

А тялото ù, безжизнено, крехко,

покрито е с копринена дреха.

Тя от вятъра се издига леко,

олицетворявайки живота ù - една клетка...

 

Духът ù бавно я напуска,

но тя е все още жива!

Лежейки там, в гората пуста,

където слънцето се бавно разкрива...

 

Но обречена на вечна смърт, тя вече заспива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кейтлин А. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...