Обречена

Видяла съм с очите си,

ще те разсмея,

когато ти кажа,

че не си на себе си.

Здравото мислене

изисква жертви.

А ти си безпощаден,

контролираш всяка мисъл

в мен

като тумор в главата ми

и ми изкривяваш смисъла

и представите.

А аз не мога

да се отърва от теб,

метастазирал си навсякъде

и ме караш

да преливам,

да се смея с глас

и след това да онемея,

да се разлея

по пода

и да те скрия…

Чувствам се смела

и много обречена,

не те моля да ме разбираш,

само не ме отричай,

аз съм изречена…

И в нашия случай –

или аз, или ти

ще изчезнем с времето.