14.02.2015 г., 22:32

Обречена

540 0 0

Видяла съм с очите си,

ще те разсмея,

когато ти кажа,

че не си на себе си.

Здравото мислене

изисква жертви.

А ти си безпощаден,

контролираш всяка мисъл

в мен

като тумор в главата ми

и ми изкривяваш смисъла

и представите.

А аз не мога

да се отърва от теб,

метастазирал си навсякъде

и ме караш

да преливам,

да се смея с глас

и след това да онемея,

да се разлея

по пода

и да те скрия…

Чувствам се смела

и много обречена,

не те моля да ме разбираш,

само не ме отричай,

аз съм изречена…

И в нашия случай –

или аз, или ти

ще изчезнем с времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...