14.02.2015 г., 22:32

Обречена

537 0 0

Видяла съм с очите си,

ще те разсмея,

когато ти кажа,

че не си на себе си.

Здравото мислене

изисква жертви.

А ти си безпощаден,

контролираш всяка мисъл

в мен

като тумор в главата ми

и ми изкривяваш смисъла

и представите.

А аз не мога

да се отърва от теб,

метастазирал си навсякъде

и ме караш

да преливам,

да се смея с глас

и след това да онемея,

да се разлея

по пода

и да те скрия…

Чувствам се смела

и много обречена,

не те моля да ме разбираш,

само не ме отричай,

аз съм изречена…

И в нашия случай –

или аз, или ти

ще изчезнем с времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...